Петър Ан. Маринов - २००९-२०१०, две нови книги за Родопите, Смолян и българите-мохамедани

За много години! Здраве и успехи през 2010 ! :)

Поздравления за новата книга на Петър Маринов! Излезе непосредствено в самото начало на 2010 г. - http://liternet.bg/publish20/p_marinov/ocherci/index.html .


Честит Ден на будителите - 1 ноември!

Днес излезе 4-та част от книгата на П. Маринов - http://liternet.bg/publish20/p_marinov/niakoga_4 .


Поздравления!

Петър Маринов и неговата дейност бяха почетени в Златоград по време на литературната конференция

Тази година Дельовите празници на културата бяха непосредствено предшествани от едно събитие за Златоград – на 18 септември бяха тържествено открити Септемврийските литературни дни, които стартираха с научна конференция. Преди започване на конференцията, доц. Сава Василев от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и Александър Маринов* от Пловдивския архив направиха ценни дарения за златоградската библиотека – новия брой на алманаха „Света гора”, придружен с мултимедиен диск и поетична книга, както и цялата поредица мемоарни книги на родоповеда Петър Маринов, секретар на някогашната родолюбива родопска организация „Родина”.
Научната конференция продължи два дни и в нея взеха участие представители на три национални институции – ПУ „Паисий Хилендарски”, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и Съюза на българските писатели. Следваха изказванията на ст. н.с. д-р Георги Митринов (Институт за български език – БАН) – „За някои особености на употребата на диалектна лексика в повестта „Минало-незаминало” от Станислав Сивриев”; на Александър Маринов (ДА – Пловдив) – „Документалното наследство на Станислав Сивриев в Държавен архив – Пловдив”; на доц। д-р Сава Василев (ВТУ „Св। св। Кирил и Методий”) – „Писателят и литературната провинция в словото на Станислав Сивриев.В кафе-паузата доц। Владимир Янев и историкът Александър Маринов откриха на чаршията в Стария град чешма-паметник. । През септември по същото време на следващата година Литературните дни в Златоград ще продължат и ще печелят нови приятели и привърженици на поезията и стойностната българска книга.

Източник “Литературен Свят”

http://geom-bg.com/?p=15757

Александър Петров Маринов* е роден в Смолян през 1935 г. като второ дете в семейството на изтъкнатия родоповед Петър Анастасов Маринов (1903-1998). Завършва Ориенталистика в Софийския университет, а по-късно самостоятелно изучава турски, полски и френски език. Директор на Държавния архив в Пловдив между 1991-1995 г., където работи от 1967 г. последователно като специалист и главен специалист. Публикувал е многобройни исторически описи и статии върху историята на Родопите, Тракия, Беломорието, Македония и келтите, автор е на монографията "Дом на Изкуствата и културата в Пловдив. 1923-1944 г.". През 1985 г. е удостоен с орден Кирил и Методий - трета степен. След пенсионирането си продължава проучванията си върху историята на Средните и Източни Родопи.

НОВА КНИГА НА ПЕТЪР МАРИНОВ РАЗБУЛВА МИСТЕРИИ ОКОЛО ЛЮШКАНЕТО НА БЪЛГАРО-МОХАМЕДАНИТЕ

НОВА КНИГА НА ПЕТЪР МАРИНОВ РАЗБУЛВА МИСТЕРИИ ОКОЛО ЛЮШКАНЕТО НА БЪЛГАРО-МОХАМЕДАНИТЕ

В четвъртата част от романизираната биография “Някога” Петър Маринов, секретар на Дружба “Родина”, историк, родоповед и дългогодишен учител разбулва посмъртно мистификации около дейността на партизаните Кирил Василев и Никола Палагачев. Поредната част на “Някога” засяга периода 1944-1977 и недвусмислено показва ролята, която са играли първите “величия” на Смолянско за лашкането на българо-мохамеданите от едната в другата крайност. Тук е есента на 44 година с първите събрания, на които в града обявяват смърт на “Родина” и твърдят, че тя е профашистка, а Атанас Примовски и Кирил василев обикалят из селата на горна Арда и държат речи за връщане на имена, фесове и фереджета, като част от свободите, които народът получавал. Някои агитатори дори споменават помашка република по подобие на Съветския съюз, нещо, което петър Маринов с право възприема като антиългарска пропаганда. Петър Маринов описва и митарстванията си на учител в родопите и в Плавдив, не пропуска да спомене за “турските паралелки”в пловдивското училище “Хр. Ботев” и записаните там българо-мохамедани, които не знаят езика, но се имат за турци. Неговите томове на Дружба “Родина” спасяват Васил Коларов на конференцията в париж, че Родопите са населени от българи, а не от турци, каквито брожения възникват на Запад в първите години на социалистическа България. В книгата си Петър Маринов цитира изявлението по повод “културната резилюция” на Салих Лущев от Смолян: “Смолянските управници Колю и Киро /т.е.Н.Палагачев и К. Василев/ след 9 септември рекоха да излъжат нашите помаци и мислеха – като им върнат старото: фесове, фереджета и имена, ще тръгнат всички с тях! Нашите помаци пък излъгаха управниците, че щом върнат старото и развалят “Родина”, ще тръгнат с тях. Тъй те взаимно се лъжеха и се разви знамето на тюрлюкет и меморандумите. Кой е спечелил – Колю и киро нищо не са спечелили, а спечелили само нашите тюркофилци, които затвърдиха фанатизма у народа”. Малко преди 1970 година отново има преименуване. И тогава, виждайки отпечатания на турски календар, разпространен в Смолянско и използван като турска пропаганда, Петър Маринов възкликва “Бог да ни е на помощ”. И се сеща за някогашния афуз Ариф Агуш, изселен от могилица чак в Русе, но видял преди това промените в окръга :”Доржите се комшулар! Болгаресе сами ни помагат. От Турция да бехме тросили човек, не щеше тъй хубаво да го стори както Килю ефенди /т.е.Кирил Василев/” ...
С такива горчиви истини ни среща Петър Маринов 50-на години по-късно, за да се сетим, че историята се повтаря, а свободата не е нищо друго, освен онова, което сам си разрешиш без да накърняваш общественото благо и идентичността, която всеки народ трябва да притежава и да воюва за нея. Така, както нашият народ е правил повече от 1300 години по тези земи.

“Омръзна ми да сигнализирам за поправяне на една потъпкана историческа правда. Нека бъдните поколения знаят какво може да мисли и върши един човек със съзнание да бъде полезен на себеподобните по опазване монолитността на своя народ, за която той се е борил и пазил от чуждо претопяване и изчезнаве” – заключава Петър Маринов.

Анна Койчева

източник

Здравей, Ани,

Ето обявлението за 4-та част:http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=8472&sid=4

Поздрави,

НОВ ПРОЧИТ НА ДЕЛОТО НА "ДРУЖБА РОДИНА"

Представяне пред БАН на новата книга за ДРУЖБА РОДИНА

Днес, пред аудиторията на БАН ще бъде представена книгата за ДРУЖБА РОДИНА।

Нов прочит на делото на Петър Маринов

Нов прочит на книгата 'СМОЛЕН И ОКОЛИЯТА В СВОЕТО БЛИЗКО И ДАЛЕЧНО МИНАЛО'

Книгата на Петър Ан. Маринов 'Смолен и Околията...' за първи път илиза от печат през 1939г като притурка на смоленския в-к Красногор। Това е първото по рода си градиво както за историята на Смолен и областта, така и - за Родопите।
Щастлива съм да отбележа, че към книгата на Дядо прояви интерес едно българско издателство и...няма да е далеч времето, когато тя ще види бял свят отново।
За повече информация следете в ЛитерНет сайтовете на Петър Ан Маринов и на Александър П। Маринов

На добър път!

Анна Койчева

Март 2009

За Дружба Родина, за Петър Маринов и как беше създаден РОДОПСКИЯ КНИГОПИС

За Дружба Родина, за Петър Маринов и как беше създаден РОДОПСКИЯ КНИГОПИС


“Драга Ани,

Вчера бях в София за един ден. Извикаха ме от издателството във връзка с издаването на сборника за Дружба “Родина”. Говорихме надълго и нашироко. Напълниха ми една торба с материали, които по празниците трябва да прегледам, редактирам и да дам вид как ще изглежда книгата.Трябва да ги върна на 6 или 7 януари, да се наберат окончателно и до края на март книгата да излезе от печат.

Това е по този въпрос. Сега по втория – за Родопския книгопис:

През 1946 г след Парижката мирна конференция /където една част от Родопите едва не остават в пределите на Гърция и Турция поради техните претенции/, въпросът за българите-мохамедани става много актуален. Тогава, за да се изясни той научно, БАН възлага на дядо ти заедно с Риза Солаков и Кирил Василев да напишат един труд за българите мохамедани. Защо на тримата? Защото те са родопчани, най-добре запознати с историята на Родопите и се предполагало, че ще се справят с поставената задача. Кирил василев категорично отказал /най-вече от завист към дядо ти и затова, че го смятал за фашист и, че го пратил пред Народен съд/, Риза Солаков също отказал. По онова време той бил единственият българомохамеданин, завършил Пловдивския учителски институт и назначен за директор на българомохамеданската духовна гимназия “Мехмет Синап” в Пловдив. Изтъкнал причината, че е много зает с гимназията и няма свободно време. Между другото през 60-те години Кирил василев издава книгата “Българите мохамедани” част 1, която е подложена на много критики. Оказва се, че е преписвал от дядо ти от неговите бележки и дневници, конфискувани преди Народния съд и то с фактологическите и стилистични грешки. Дядо ти е написал цяла студия по този въпрос, но не искаше да я публикува докато Кирил Василев е жив. Същият бе подготвил и втора част на книгата, но не му позволиха да я издаде.
Та в случая дядо ти остава сам и не се отказва да напише такъв труд. Преди това обаче решава да състави една библиография да всичко, писано за Родопите и българо-мохамеданите, която да му е в помощ при написване на книгата. Така тази библиография се оказва един обемист труд за периода от античността до 1947 година, озаглавен “Родопски и българомохамедански книгопис”. Аз реших да променя заглавието, защото когато се говори за Родопите, става дума и за българомохамеданите и обратно. През 60-те години този книгопис бил откупен от БАН за 200 000 лв /тогавашен курс/, но само след няколко месеца станала смяна на парите и от 200 000 останали 200 лв, които били нищо за онова време.Книгописът останал в някое чекмедже и от него и досега ни вест ни кост. Предполагам, че пак Кирил василев се е намесил той да потъне някъде.
Книгописът е една ценна библиография, защото някои анотации представляват цели статии от една до няколко страници, с подробни бележки и обяснения, а има и чужди заглавия, въобще едно чудесно помагало за историци, учени, изследователи и всички, които се интересуват от миналото на Родопския край и българо-мохамеданския въпрос. Затова реших, че е време за издаване. Как ще стане това, ще му мисля догодина, когато прикрючи компютърният набор.
Това е историята за Родопския книгопис. Надявам се, че ти стана ясно.
Желая ви весела и успешна Нова година.

Вуйчо”