понеделник, 21 септември 2009 г.

НОВА КНИГА НА ПЕТЪР МАРИНОВ РАЗБУЛВА МИСТЕРИИ ОКОЛО ЛЮШКАНЕТО НА БЪЛГАРО-МОХАМЕДАНИТЕ


НОВА КНИГА НА ПЕТЪР МАРИНОВ РАЗБУЛВА МИСТЕРИИ ОКОЛО ЛЮШКАНЕТО НА БЪЛГАРО-МОХАМЕДАНИТЕ

В четвъртата част от романизираната биография “Някога” Петър Маринов, секретар на Дружба “Родина”, историк, родоповед и дългогодишен учител разбулва посмъртно мистификации около дейността на партизаните Кирил Василев и Никола Палагачев. Поредната част на “Някога” засяга периода 1944-1977 и недвусмислено показва ролята, която са играли първите “величия” на Смолянско за лашкането на българо-мохамеданите от едната в другата крайност. Тук е есента на 44 година с първите събрания, на които в града обявяват смърт на “Родина” и твърдят, че тя е профашистка, а Атанас Примовски и Кирил василев обикалят из селата на горна Арда и държат речи за връщане на имена, фесове и фереджета, като част от свободите, които народът получавал. Някои агитатори дори споменават помашка република по подобие на Съветския съюз, нещо, което петър Маринов с право възприема като антиългарска пропаганда. Петър Маринов описва и митарстванията си на учител в родопите и в Плавдив, не пропуска да спомене за “турските паралелки”в пловдивското училище “Хр. Ботев” и записаните там българо-мохамедани, които не знаят езика, но се имат за турци. Неговите томове на Дружба “Родина” спасяват Васил Коларов на конференцията в париж, че Родопите са населени от българи, а не от турци, каквито брожения възникват на Запад в първите години на социалистическа България. В книгата си Петър Маринов цитира изявлението по повод “културната резилюция” на Салих Лущев от Смолян: “Смолянските управници Колю и Киро /т.е.Н.Палагачев и К. Василев/ след 9 септември рекоха да излъжат нашите помаци и мислеха – като им върнат старото: фесове, фереджета и имена, ще тръгнат всички с тях! Нашите помаци пък излъгаха управниците, че щом върнат старото и развалят “Родина”, ще тръгнат с тях. Тъй те взаимно се лъжеха и се разви знамето на тюрлюкет и меморандумите. Кой е спечелил – Колю и киро нищо не са спечелили, а спечелили само нашите тюркофилци, които затвърдиха фанатизма у народа”. Малко преди 1970 година отново има преименуване. И тогава, виждайки отпечатания на турски календар, разпространен в Смолянско и използван като турска пропаганда, Петър Маринов възкликва “Бог да ни е на помощ”. И се сеща за някогашния афуз Ариф Агуш, изселен от могилица чак в Русе, но видял преди това промените в окръга :”Доржите се комшулар! Болгаресе сами ни помагат. От Турция да бехме тросили човек, не щеше тъй хубаво да го стори както Килю ефенди /т.е.Кирил Василев/” ...
С такива горчиви истини ни среща Петър Маринов 50-на години по-късно, за да се сетим, че историята се повтаря, а свободата не е нищо друго, освен онова, което сам си разрешиш без да накърняваш общественото благо и идентичността, която всеки народ трябва да притежава и да воюва за нея. Така, както нашият народ е правил повече от 1300 години по тези земи.

“Омръзна ми да сигнализирам за поправяне на една потъпкана историческа правда. Нека бъдните поколения знаят какво може да мисли и върши един човек със съзнание да бъде полезен на себеподобните по опазване монолитността на своя народ, за която той се е борил и пазил от чуждо претопяване и изчезнаве” – заключава Петър Маринов.

Анна Койчева
източник
Здравей, Ани,

Ето обявлението за 4-та част:http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=8472&sid=4
Поздрави,

Няма коментари: