<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<< Може да са “вмирисани и евтини” , но източноевропейските имигранти в Англия се борят за кокала на една нога с останалите В навечерието на празника Трифон Зарезан, или както го отбелязват по тукшните стандарти “Св Валентин”, звънна стар познат. От дума на дума ми заразказва как протича животът му в Англия и с какво се занимава по цял ден “Докато търся по-свястна работа, поемам повиквания от разни кметства. Градовете, в които пътувам изобилстват от имигранти от Източна европа. Повечето от тях говорят руски, а някои - и други славянски езици, включително български. Излишно е да обяснявам, че за протестантския английски мозък славянските езици, източноевропейците и всичко свързано с източна европа се побира в едно изречение "лошо миришещи бедняци, евтина работна ръка, които имат нахалството да са бели, а не черни, при това, някои от тях - католици." Англичаните не си правят труда да произнесат едно елементарно лично "източноевропейско" име, ако и то да е написано с безупречна английската транскрипция, а от фамилните имена бягат като дявол от тамян. Налага се моята намеса. Съвсем друг е случаят с индийските, иракчанските, африканските, пакистанските, китайските, португалските, карибските и останалите имена, с които англичаните свободно боравят от векове - по простата причина, че произхождат от бивши им колонии или субколонии. Подобна суетня при произнасянето на имена е редовна практика в учрежденията, където се редят на дълги опашки "източноевропейските имигранти". Кои са тези учреждения и каква е причината, поради която нашего брата се реди на опашки? В някои случаи става дума за търсене на работа, но болшинството се редят за...търсене начин да не се работи и пак да се получават пари. Пенсии, социални жилища, помощи за инвалидна група, социални помощи, надбавки за деца, социално слаби...На подобни срещи присъствам от сутрин до мрак - било на място в определена поликлиника, или - по телефона. Един пресен пример Ядвига*, 58 годишна латвийка чака нервозно прегледа с лекаря-индиец. Тя живее в Англия от три години, но първоначално е работила в някаква фабрика за лалета на 200 км от сегашното и местопребиваване. Тъй като работата с лалетата приключила, Ядвига се преместила в града, където се развива действието. Тук тя не работи. Една приятелка я посъветвала "да отиде на лекар". Заедно с нея днес в поликлиниката чака двайсетгодишният приятел на сина й, който поназнайва английски. Ядвига въобще не говори езика, но затова пък е донесла епикризата от един лекарски преглед в Рига. Епикризата е написана наполовина на латвийски наполовина на латински, което ужасно утежнява положението, тъй като лекарите в Англия не ползват нито единия, нито другия език. За латвийския е разбираемо, но как така лекарите в Англия не отбират от латински - това и за Ядвига, и за мен остава необяснимо. Защо се е стигнало дотук, че тази на пръв поглед здрава права жена носи епикриза, при това - продружена от рентгенова снимка? Много просто. Ядвига се е наредила на дългата опашка за прегледи, с които тукашните власти "доказват", че пациентът принадлежи към определена инвалдина група и като така - следва да получава помощи от правителството. Помощите се израдяват в чек, който "пациентът" получава всяка седмица. Паричните помощи варират от ХХХ лири нагоре. С тези помощи /за разлика от Латвия, Литва, Естония...и България/ английският "пациент" спокойно може да преживее и даже да отиде на курорт. Е, какво да говорим...” ПС Имената на лицата са измислени Анна Койчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар