Александър Маринов*:Уводни думи към книгата “За архивата на Рада Казалиева и »Историческия Бележник»”
Петър Анастасов Маринов – учител, историк, краевед и родоповед, е роден в китното родопско селце Проглед, Смолянско, на 8 март 1903 година.
Целият си живот и дейност е посветил на своята любима планина Родопа, като е проучвал миналото, бита и културата на населението в Средните Родопи. Събрал е множество фолклорни материали, битови описания, пословици, гатанки, пиеси и драматизации на родопски диалект, написал исторически и биографични очерци за “големи и малки родопчани”, пътеписи и др. Неговото документално наследство е огромно, но малка част е публикувана.
Плод на неговите проучвания е и настоящият труд, написан през 1974 година, без да има възможност тогава да го издаде. Преди това дълги години събирал материали за историята на Смолян, публикувани в подлистник на вестник “Красногор” – “Смолян и околията в своето близко и далечно минало” /1937-1938/, но за съжаление отпечатана само първата част, поради спиране на вестника. Така се събрали доста материали за Рада казалиева и “Историческия бележник”, едни достоверни, други противоречиви, подлагани на съмнение както от народоуците Христо Попконстантинов, Стою Н. Шишков, Васил Дечев, така и от живите още нейни ученици и съграждани, като свещеник Димитър Мавров, Анастас Чапкънов, хаджи Герасим Лазаров и др.
Така Петър Маринов решил да събере всичко, което е писано до 1974 година за Рада Казалиева и “Историческия бележник”, като прави критически анализ на сведенията и публикациите по горния въпрос. Известно е, че при използването на фактологията той е много прецизен, сравнява фактите и сведенията с други източници, използва наличната книжнина, разпитва стари паметливи хора и едва тогава излага своите виждания по дадения въпрос.
През 2002 година излезе от печат книгата на Георги Казалиев и Боряна Казалиева-Рускова “Рада Вълчева Казалиева /Казалийска/, 182101907”. Това е биографичен очерк и чест прави на авторите, че са се заели с трудната задача да осветлят живота и дейността на фамилния кумир – Рада Казалиева. Но дали в книгата всичко е точно и достоверно, както ни го представят те? Това е обаче въпрос на отделен анализ и коментар, който никой не е правил досега.
Във Вестник “Родопи вест” – Смолян, брой 40 от 3-4 април 2008 година е публикувано интервю на Анета Тодорова с Мария Андонова, която е подготвила за печат “книга за Рада Казалиева”. Останах изумен от някои отговори на интервюираната. Това е писмен документ, който остава за поколенията. Не бива да се втълпява нещо в съзнанието на младите, пък и на по-възрастните, за случки и събития, които не отговарят на историческата истина. Задачата на един документалист, какъвто тя твърди, че е, трябва да се изпълнява добросъвестно и исторически вярно. Андонова твърди, че 4 години е събирала материали за книгата в държавните архиви в Пловдив и Смолян, но какво е ползвала там, не се разбира. Някои от отговорите на зададените въпроси звучат наивно и абсурдно.
Ето защо сметнах за необходимо да издам очерка на Петър Маринов за Рада Казалиева, за да могат читателите, правейки паралел между двете книги, да си отговорят на многото въпросителни!
Машинописът** е публикуван така, както го е написал Петър Маринов, без съкращения, допълнения и изменения.
* Между 1978-1998 е директор на Държавен Архив Пловдив
**Държавен Архив Пловдив, фонд 959 К
Няма коментари:
Публикуване на коментар