За Дружба Родина, за Петър Маринов и как беше създаден РОДОПСКИЯ КНИГОПИС
“Драга Ани,
Вчера бях в София за един ден. Извикаха ме от издателството във връзка с издаването на сборника за Дружба “Родина”. Говорихме надълго и нашироко. Напълниха ми една торба с материали, които по празниците трябва да прегледам, редактирам и да дам вид как ще изглежда книгата.Трябва да ги върна на 6 или 7 януари, да се наберат окончателно и до края на март книгата да излезе от печат.
Това е по този въпрос. Сега по втория – за Родопския книгопис:
През 1946 г след Парижката мирна конференция /където една част от Родопите едва не остават в пределите на Гърция и Турция поради техните претенции/, въпросът за българите-мохамедани става много актуален. Тогава, за да се изясни той научно, БАН възлага на дядо ти заедно с Риза Солаков и Кирил Василев да напишат един труд за българите мохамедани. Защо на тримата? Защото те са родопчани, най-добре запознати с историята на Родопите и се предполагало, че ще се справят с поставената задача. Кирил василев категорично отказал /най-вече от завист към дядо ти и затова, че го смятал за фашист и, че го пратил пред Народен съд/, Риза Солаков също отказал. По онова време той бил единственият българомохамеданин, завършил Пловдивския учителски институт и назначен за директор на българомохамеданската духовна гимназия “Мехмет Синап” в Пловдив. Изтъкнал причината, че е много зает с гимназията и няма свободно време. Между другото през 60-те години Кирил василев издава книгата “Българите мохамедани” част 1, която е подложена на много критики. Оказва се, че е преписвал от дядо ти от неговите бележки и дневници, конфискувани преди Народния съд и то с фактологическите и стилистични грешки. Дядо ти е написал цяла студия по този въпрос, но не искаше да я публикува докато Кирил Василев е жив. Същият бе подготвил и втора част на книгата, но не му позволиха да я издаде.
Та в случая дядо ти остава сам и не се отказва да напише такъв труд. Преди това обаче решава да състави една библиография да всичко, писано за Родопите и българо-мохамеданите, която да му е в помощ при написване на книгата. Така тази библиография се оказва един обемист труд за периода от античността до 1947 година, озаглавен “Родопски и българомохамедански книгопис”. Аз реших да променя заглавието, защото когато се говори за Родопите, става дума и за българомохамеданите и обратно. През 60-те години този книгопис бил откупен от БАН за 200 000 лв /тогавашен курс/, но само след няколко месеца станала смяна на парите и от 200 000 останали 200 лв, които били нищо за онова време.Книгописът останал в някое чекмедже и от него и досега ни вест ни кост. Предполагам, че пак Кирил василев се е намесил той да потъне някъде.
Книгописът е една ценна библиография, защото някои анотации представляват цели статии от една до няколко страници, с подробни бележки и обяснения, а има и чужди заглавия, въобще едно чудесно помагало за историци, учени, изследователи и всички, които се интересуват от миналото на Родопския край и българо-мохамеданския въпрос. Затова реших, че е време за издаване. Как ще стане това, ще му мисля догодина, когато прикрючи компютърният набор.
Това е историята за Родопския книгопис. Надявам се, че ти стана ясно.
Желая ви весела и успешна Нова година.
Вуйчо”
“Драга Ани,
Вчера бях в София за един ден. Извикаха ме от издателството във връзка с издаването на сборника за Дружба “Родина”. Говорихме надълго и нашироко. Напълниха ми една торба с материали, които по празниците трябва да прегледам, редактирам и да дам вид как ще изглежда книгата.Трябва да ги върна на 6 или 7 януари, да се наберат окончателно и до края на март книгата да излезе от печат.
Това е по този въпрос. Сега по втория – за Родопския книгопис:
През 1946 г след Парижката мирна конференция /където една част от Родопите едва не остават в пределите на Гърция и Турция поради техните претенции/, въпросът за българите-мохамедани става много актуален. Тогава, за да се изясни той научно, БАН възлага на дядо ти заедно с Риза Солаков и Кирил Василев да напишат един труд за българите мохамедани. Защо на тримата? Защото те са родопчани, най-добре запознати с историята на Родопите и се предполагало, че ще се справят с поставената задача. Кирил василев категорично отказал /най-вече от завист към дядо ти и затова, че го смятал за фашист и, че го пратил пред Народен съд/, Риза Солаков също отказал. По онова време той бил единственият българомохамеданин, завършил Пловдивския учителски институт и назначен за директор на българомохамеданската духовна гимназия “Мехмет Синап” в Пловдив. Изтъкнал причината, че е много зает с гимназията и няма свободно време. Между другото през 60-те години Кирил василев издава книгата “Българите мохамедани” част 1, която е подложена на много критики. Оказва се, че е преписвал от дядо ти от неговите бележки и дневници, конфискувани преди Народния съд и то с фактологическите и стилистични грешки. Дядо ти е написал цяла студия по този въпрос, но не искаше да я публикува докато Кирил Василев е жив. Същият бе подготвил и втора част на книгата, но не му позволиха да я издаде.
Та в случая дядо ти остава сам и не се отказва да напише такъв труд. Преди това обаче решава да състави една библиография да всичко, писано за Родопите и българо-мохамеданите, която да му е в помощ при написване на книгата. Така тази библиография се оказва един обемист труд за периода от античността до 1947 година, озаглавен “Родопски и българомохамедански книгопис”. Аз реших да променя заглавието, защото когато се говори за Родопите, става дума и за българомохамеданите и обратно. През 60-те години този книгопис бил откупен от БАН за 200 000 лв /тогавашен курс/, но само след няколко месеца станала смяна на парите и от 200 000 останали 200 лв, които били нищо за онова време.Книгописът останал в някое чекмедже и от него и досега ни вест ни кост. Предполагам, че пак Кирил василев се е намесил той да потъне някъде.
Книгописът е една ценна библиография, защото някои анотации представляват цели статии от една до няколко страници, с подробни бележки и обяснения, а има и чужди заглавия, въобще едно чудесно помагало за историци, учени, изследователи и всички, които се интересуват от миналото на Родопския край и българо-мохамеданския въпрос. Затова реших, че е време за издаване. Как ще стане това, ще му мисля догодина, когато прикрючи компютърният набор.
Това е историята за Родопския книгопис. Надявам се, че ти стана ясно.
Желая ви весела и успешна Нова година.
Вуйчо”
Няма коментари:
Публикуване на коментар