Родопското село Проглед на 117 години
Панорамна снимка на с. Проглед, 1942 г.
След броени дни на поляната пред чешмичката в областта “Тузлата”, досами разклона за Рожен и Пампорово, прогледчани ще се съберат на среща събор.
И макар тази година да не е юбилейна (117) за Проглед, няма как да не съм мислено там сега и да се чудя как изглеждат боровете и пътечката след ресторантчето. Минали са много години от детството, когато Дядо ни водеше - нас двете с моята близначка, там, ала и досега не забравям мириса на бор и чеверме, писъка на гайдите, родопските носии, миндилите (престилки) на жените и хората, дето се извиваха. Нейсе, думата ми бе за годишнината. Мисля, че времето е настало, а и никога не е спирало да напира за нов прочит на стари истини, особено сега, когато напрежението между турчеещи се и българи не секва. Дори в чужбина срещам такива, бригадири, който пита. Идват на летни “стажове” и забравят да се върнат. Берат малини. Сякаш няма малини в Родопите. Питам ги какви сте, откъде сте, турци сме – казват. Ами като сте турци, говорите ли турски? Не! Откъде сте, пак питам. От богутевските села... Като че ли богутевските села са сто. Ха де! То е едно и е малко родопско селце. Ходили сме там заедно с цялата фамилия. През лятото тръгвахме от Смолян, прекосявахме Смолянските езера, после Чепеларе, Проглед... Соколовци, Момчиловци, Манастир, а по-натам – Мадан, Рудозем... Имаме снимки с деца – наши връстнички – българи мохамедани. Една от тях се казваше Бинка. Още я помня. Кротка, с тънки дълги плитки. Какво ли прави сега? Къде ли е? А Богутево - то не е далеч от Проглед. Имало е и все още живеят българи мохамедани там. Ама тия българи мохамедани са си българи, нищо, че вярата им е мохамеданска! За това се бореше Дядо. Но както често казваше “Един прави, друг разтуря”.
...Няма да го забравя - жив и пъргав за годините си, Петър Маринов пристигаше в София и още както е с дрехи, сядаше на трикракото столче пред телефона, разтваряше пооръфано тефтерче с телефонни номера на скута и почваше да върти шайбата. Въртеше бавно и упорито. От другата страна на жицата проскрибуцваше ту писклив гласец на секретарка, ту нахакан говор на някой млад компютърен маг. Дядо се отнасяше със страхопочитание към този вид хора, защото за него писането, издаването и печатането на книга беше свещенодействие. През ръцете му и всичките години на живота му, изпълнен с борба, отстояване на вярата, много лишения, но никога униние, бяха минали десетки книги, разкази, поеми, пиеси, статии и публикации. При все това книгопечатането за него си остана дело свято и неприкосновено. Та и тогава. С много мъки и безброй ядове, но никога - отчаяние, Петър Маринов успя да събере, подготви и отпечата книгата “Сто години Проглед”. Тогава трябва да е бил на 89 години. Едновременно с това, през недалечната 1993 той подготви да се отпразнува и юбилеят на село Проглед. Било е преди 17 години, а сякаш – вчера.
Но да не разтуряме магията на спомените.
Честита годишнина Проглед, Родопи и България!
Анна Койчева
◊ Бележка:
В бр. 7 (104) на Електронно списание LiterNet четете спомените на големия родоповед Петър Маринов за 100-годишнината на с. Проглед:
. Как чествахме 100 годишнината на село Проглед – 1892-1992
. Как се създаде книгата “Сто години Проглед”.
източник :
http://ebulletin.liternet.bg/news.php?page=news_show&nid=6156&sid=25
Няма коментари:
Публикуване на коментар